Водопада

Заглавие: Re: Водопада Пет Авг 06, 2010 12:46 am

Вода... тя ни даваше живот, но не само. Тя беше и източник на удоволствие. А лично аз обичах водата във всичките й състояния.
Ето и сега, стигаше ми само да гледам как водата падаше от скалата и после с грохот се разбиваше в скалите, за да се успокоя. Можех да се замисля върху това, в което се бях превърнала. Върколак. Не знаех все още дали мразя или харесвам този факт. Една част от мен ми казваше да го обичам, защото той ми даваше много, а и това бе моята съдба. Но друга част от мен ми шептеше да го мразя. Върколаците бяха създадени, за да убиват кръвопийците. А аз не исках. Те ми харесваха. Бяха мили. Добронамерени. И не всички искаха да убиват хора. И не всички ни мразеха. Не веднъж бях виждала тези смучещи кръв прилепи, но те бяха даже по-мили с мен от обичайните клиенти в магазина на мама. Защо да ги мразя?
Изведнъж ноздрите ми доловиха един неприятен мирис някъде наоколо и аз инстинктивно сбърчих нос. Усетих силна вибрация по цялото си тяло. "О, не! Не пак!" - изкрещях наум, но вече беше твърде късно. На моето място стоеше белия вълк със златисти очи, а дрехите ми бяха разкъсани парцали. Грабнах чантата с дрехи и набързо изтичах в обратна посока на идващия мирис, защото трябваше да се успокоя и да се превърна отново в човек.
След минутка излязох, облечена в дрехите, които бях извадила от чантата - дънки и бяла риза. На един камък вече седеше вампирка с дълга кестенява коса. Огледах я предпазливо, не бях сигурна дали нямаше да ме нападне. Най-сетне се престраших и излязох напред.
- Здравей, аз съм Кимберли-Ем, накратко Ким или Ем, което си избереш - казах аз, гледайки я неуверено. Рубинено-червените очи не предсказваха нищо добро, но трябваше да опитам поне.

Заглавие: Re: Водопада Пет Авг 06, 2010 1:03 am

Едно от любимите ми места в Форкс беше водопада.Там прекарвах цялото си свободно време наслъждавах се на гледката.Беше невороятно.Изведнъж усетих някой зад мен.Бях сигурна че е върколак.Аз никога не съм имала война с върколаците и немисля да имам.
- Здравей, аз съм Кимберли-Ем, накратко Ким или Ем, което си избереш - каза момичето
- Здравей, аз съм Бети Брук..Накратко Бет или Би.-казах аз и се усмихнах дружебно
Усетих че очите ми променят цвета си, но нямаше да стане нищо.Аз наистина нямах вражда с върколаците.Напростив бях приятелка с повечето от тях

П.П пишеш страхотни Рп-та браво..

Заглавие: Re: Водопада Пет Авг 06, 2010 6:53 pm

Не мразех вампирите. Естествено. Че защо, ако ги мразех, още не съм й се нахвърлила върху врата? Успокои ме, че и тя не направи нищо против мен. Ако успеех да завържа приятелство с вампир... е, баща ми нямаше да е особено доволен, но аз щях. Не разбирах защо той толкова ги ненавиждаше. Не всички бяха чудовища, а макар тази да беше, то не ми бе сторила никакво зло. Но чуствах, как върколака в мен иска да се преобразя и да я разкъсам. Не можех. Трябваше да завържа поне едно нормално приятелство в този град.
- Съжелявам за преди малко. Още съм новотрансформирана...
- Няма проблем - усмихна се тя. - Всички сме минали през това.
- Как така? Ти си вампир! - учудих се аз.
- Ами... и ние сме неубоздани като новородени.
- Аха - промърморих аз, макар да не разбирах много.
Беше ми наистина доста неясно. Необуздани? Като новородени? Всички сме преминали през това? Седнах върху един от камъните в опит да си събера мислите, но беше трудно. Загледах се във водата и бавно започнах да нареждам в редичка мислите си. Първо, това беше възрастен вампир на име Бети Брук или накратко Бет/Би. Второ, кръвопийците също не се контролират лесно когато са още само на няколко месеца. Лол, колко не знаех за тези същества? Със сигурност обаче, на татко едва ли би му било приятно да ми разказва за тези прилепи, той ги мразеше. За разлика от мен. Аз бях любопитна. И добронамерена.
- Разкажи ми повече за вампирите, моля те - казах аз. Изведнъж забелязах, че кожата й блести сякаш е от хиляди малки диамантчета. - Лол... кожата ти е красива на слънце - измърморих аз, след което зачаках малко подробности върху вампирите или... или отказ.

П.П.: Благодаря! Нямаш си идея какво обаче ми струваше това...

Заглавие: Re: Водопада Пет Авг 06, 2010 7:43 pm

-Ъм...да но не е усобенно приятно да блестиш така.Някой вампри са човекопийци други вегитарианци (хранят се с животинска кръв).Ам...има доста за разказжане всъщност.Повечето вампири мразят върколаците ,но аз не съм от тях както виждаш.Забравих да кажа че пия кръв от мъртви а не убивам хора.!.-казах аз и се усмихнах
Стоеше и ме гледаше с учудено все едно не разбиреше абсулутно нищо от това което и говоря.
-Забрави за това дай да подхавнаем тема която ще я разбираме и двете добре.Казах аз и отметнах косата си назад.

Заглавие: Re: Водопада Пет Авг 06, 2010 8:46 pm

Гледах новатая си позната сякаш току-що ми бе казала, че е видяла извънземно или русалка... всъщност, и тогава не бих я гледала така. Откакто съм върколак и знам за вампирите... еми нищо не може да ме учуди, абсулютно нищо. Ама това не го разбирах. Кръв от мъртъвци, животинска кръв... добре де, последното го бях чувала, знаех, че има и вампири, които се хранят с кръвтра на животните. Те ми се струваха и някак по-мили. По-нормални. По-като мен. Защото на мен самата ми се наложи да се храня с рисове, елени и лъвове докато пътувах, не мисля, че имах достатъчно пари първо за дрехи, тъй като се движех във формата си на вълк и второ за храна... бях изхарчила повечето от парите си плащайки по-голямата сума от билета си за самолет. Само дето тъй като до Сиятъл беше твърде скъп, избрах до Ню Йорк. Но това нямаше значение сега.
-Забрави за това дай да подхавнаем тема която ще я разбираме и двете добре - извади ме от мислите ми вампирката. Усмихнах й се и отговорих:
- Добре, о.к., на мен просто ми беше любопитно. Ти какво обичаш да правиш? Така де, какво правят вампирите?

П.П.:Аз съм си кръвопийка по душа, ама избрах ролята на незнаеща върколачка за да опитам... както и да е, и без това нямам идея къде да отидем нито какво може да й се прави на героинята ти(освен да разкъса моята или да пресуши нечие тяло)

Заглавие: Re: Водопада Пет Авг 06, 2010 9:35 pm

-Пазаруване козметичен салон.И аз обичам тези нещта.-казах аз и се усмихнах
Беше се замислила за нещо, но и аз незнаех за какво.
-Ти какво?-попита тя с отворена уста
-Да чу ме.-казах аз и намигнах

Заглавие: Re: Водопада Пет Авг 06, 2010 10:26 pm

- Пазаруване, козметичен салон. И аз обичам тези неща - чух аз, но едва ли не те просто преминаха близо до ушите ми. Бях се замислила.
Добре де, сега пак щях да съм новата. А с моята глава... добре де, н е бях грозна или нещо подобно, за щастие., И като казах "моята глава", имах предвид факта, че хората смятат всички с интелигентност по-висока от средната за зубъри. И това ми бе създавало доста проблеми.
Изведнъж обаче забелязах неземната красота на Бет. А тя наистина беше неземна, не бях виждала нещо подобно. И осъзнах със съжеление, че моите къси кафяви коси и големи кафяви очи като на кошута не можеха да се сравняват с лъскавите кестеняви коси и ярко червените рубинени очи на вампирката. Нямах тази красота. Явно вампирите бяха много по-красиви опт нас, върколаците. Кожата й на всичкото отгоре бе по-малко мургава от моята и на нея не изпъкваха сини вени като върху моята. Защо не можех в нищо да се меря с тези свръх-същества? Какво като бяха мъртви? Точно мъртвите се очаква да са гнусни - разлагаща се плът и мирис на гнило. Но нямаше нищо подобно тук.
- Ти какво? - сетих се аз, че тя каза нещо. Май беше пазаруване и козметичен салон, но не бях сигурна.
- Да, чу ме! - намигна ми Би. Аз се направих на малко нацупено дете и отговорих:
- Е, бабо, значи ти се ходи на пазар? Къде, в някой магазин за ченета? Не съм сигурна, че ще продават такива с удължени кучешки зъби, да знаеш - казах аз през смях. Досега не се бях замисляла, че тези същества бяха може би по-стари и от пра-пра-баба.
- Знаеш ли на колко години съм същност? - опитра се пак да си възвърне сериозния вид Бет след продължителния смях. Аз само кимнах в знак нма отрицание и тя каза: - Достатъчно, че да ти бъда пра-баба, но не достатъчно, че да се обличам като такава.
Двете с Бети прихнахме. Лол, значи тези немъртви мъртъвци имаха чуство за хумор? Може би щяхме да се спогодим с тях... а за сега явно успявах.
- Добре, добре, пра-бабо - наблегнах на последните думи аз, стараейки се все пак да не се разкискам пак като луда. - На къде? Ти водиш, аз съм новодошла!
- Оставяш се да те води пра-баба по магазините? Ама че човек! - каза Бет и аз само й се усмихнах. Мда, аз наистина май завързах едно приятелство.