Гората

Бях се засилила почти максимално. Еленът бе пъргав, но нямаше да ми избяга. Тъмко когато щях да го хвана той смени посоката сякаш бе опарен. Спрях се на място. Пред мен бе застанало момиче, вампирка, не повече от 18 години. Имаше дълга тъмнокестинява коса. Тялото й бе стройно с прелестни пропорцйи. Имаше кървавочервени очи... Тя не бе вегитарянка...

Гласът й беше мил. Не изглеждаше лоша, но какво по дяволите търсеше тук? Какво търсеше в нашия град? Знаех, че семейството ми няма да търпи някакви човекопйици да избиват местните... Нито пък щяха да я търпят върколаците.
-Коя си ти и какво търсиш в този град?-попитах и дори аз усетих леката злоба в гласа си...

Тя, която явно живееше тук от скоро, имаше наглостта да ми крещи? Господи...
-Така, първо: ще ти говоря както си искам.-опитах се да имитирам гласа й.-Второ: на мен пък не ми е приятно. И трето: на хората тук им става това, че не искат да търпят гадни пиявици като теб! Предопреждавам те: нямаме право да те изгоним, но ако мислиш да избиваш месните повярвай ми ще си имаш ГОЛЕМИ неприятности!-казах с доста повишен тон и се усмихнах злобно...

-Така, миличка, не ми пука коя си и какво си. Просто не искам да избиваш хората и да се налага Волтури да идват... -това определено би било неловко.-Не ми пука коя и от къде си. Просто внимавай с какво и кой се храниш.-казах с нормален тон. Обърнах се и закрачих с бавни човешки крачки...

Обърнах се и я загледах учудено.
-Ам, извинявай много,-закрачих към нея яростно-но не съм ти забранявала да пиеш човешка кръв. Просто не искам проблеми в града, ясно? Не искам да пиеш човешка кръв ТУК.-замислих се за момент.-Всъщност знаеш ли... Не ми пука. Прави каквото си искаш. Не мен ще преследват после.-дарих я с усмивка и отново се обърнах...

Стоях с гръб към нея и гледах като гръмната. Коя за Бога беше тази? Някаква нова идва и ми се прави на много силна? Обърнах се и я загледах злобно. Вдигнах ръка и точно когато щях да ползвам силата си за да я пратя до Африка чух силен вой. До мен изскочи вълк. Беше Сет. Загледа ме въпросително. Зад него се появиха Едуард и Бела.
-Какво става? Коя е тази?-попита Ед...

Изплезих й се детински.
-Ребека!-скастри ме Едуард.
-Проси си го.-измърморих и скръстих ръце ядосано. Сет ме побутна с моцуна и аз се засмях.-Стигаааа...Сет.-засмях се отново. Едуард въздъхна.
-Здравей,Бети. Аз съм Едуард Кълън. Това е съпругата ми, Бела.-Бела се усмихна мило.-Това са Ребека и Сет.-дори не ги погледнах. Бях заедта да си играя със Сет.-Моля да ме извиниш за държанието на Ребека. Просто тук сме стриктни от към убиването на хора. Но се радвам, че ти не го правиш. Би ли желала да дойдеш да се запознаеш и с останалите. Сигурен съм, че Карлайл би искал да се запознаете и да разбере повече за твоята диета...

Намусих се леко, но щом не вършеше нещо лошо какво толкова, нали?
Ед и Бела се затичаха най-отпред. Аз и Сет бяхме след тях.
-Всички ли са вкъщи?-попитах Ед.
-Мисля, че Алис и Розали са на пазар, но би трябвало да са се прибрали вече.-отвърна той.
-Дам... Джейк определено ще се зарадва на още една пиявица.-изкикотих се леко...

-Хммм ако говориш за мен недей.-казах аз и я погледнах с периферия
ДАли ше да е забавно там.Е незнам но определено щях да се запознная с много хора
-хмм..-и хмм-ках аз и продължих да крача напред
Гората ми харвсваше...

Погледнах я с периферието си. Ако просто й побутна малко крака, така, че да се спъне...
-Дори не си го и помисляй.-скара ми се Ед.
-Държиш се като баща ми.-измърморих.
-Ами като си такова дете.-погледна ме с досада.
-Ти си по-голям с една година. Изобщо не ми говори за детинщини.-скастрих го. Той просто се обърна напред.
След дълго тичане най-сетне стигнахме. Така де, още бяхме в гората, но къщата се виждаше...

Ед, Бела и Бети се запътиха към вратата. Сет се спря още в гората. Е, да, трябваше да се преобрази и да се облече. Целунах го леко по носа и се запътих към другите. Минах пред тях и влязох.
-Джеееейк...Водим ти ново приятелче.-застанах пред Джейкъб и му се усмихнах. Той ме загледа леко подозрително.
Другите влязоха и той видя Бети. Погледна ме леко ядосано и с досада.
-Коя е тя?-попита и я огледа...

Джейк ме погледна учудено. Аз просто повдигнах ръмене.
-Срещнах я в гората.-казах му. Сет се появи на вратата и дойде при мен. Прегърнах го и го целунах страстно.
-Господи, вземете си стая.-развика се Джейк. Аз се засмях леко.
-Карлайл, това е Бети Брук. Ребека я е срещнала в гората. Бета е на доста странна диета. Пие кръв от мъртъвци.-обясни на бързо Ед.-Бети, това са Карлайл, Есме, Емет, Розали, Алис, Джаспър, Ренесме, Джейк както вече разбра, и Лия.
-приятно ми е.-каза мило Бети.
-Интересна диета си избрала. Би ли ни обяснила повече за себе си и за диетата?-каза любопитно Карлайл...

Забелязах, че Бети зяпаше Джейк. Още малко и щяха да й потекът лигите.
-Ренесме е дъщеря на Ед и Бела. Джейк е импринтнал в нея и двамата много се обичат.-усмихнах се на Бети.
Всички ме загледаха леко странно. Сигурно се чудеха защо й го казвам. Е, бях сигурна, че Ед знае защо...

-Хъммм добре.-казах аз и се усмихнах дружеюнюбно.
-Хъммм..искат ли да ви запозная с сестра ми?-попитах аз и се усмихнах
Ето отново ооо нееееее...мамка му..