Sunshinee`` ..

Брой мнения : 16 Join date : 30.06.2010

Тифани Шейлс:

Алекс Мейнбърд:

Джош Питърс:

Нейтън Шейлс :

Дейвид:

Дейна Питърс:

Треньорката по волейбол:

Казвам се Тифани Шейлс и съм на 15 години. Живея с родителите ми Мия и Пит Шейлс и брат ми - Нейтън. Мои най-добри приятели са: : Алекс Мейнбърд и Джош Питърс . През едната част от свободното си време тренирам волейбол, а през другата излизам с приятели

[/i]

Брой мнения : 16 Join date : 30.06.2010

Алармата ми звънна в 6.30, както обикновено. Станах от леглото обух чехлите и се насочих към банята. Когато се върнах от там, отворих гардероба си и извадих лилавата рокля и белите пантофки. Слязох долу, за да закуся. Мама беше приготвила лубимото ми- палачинки с ъс сладко от ягоди. Тъкмо, когато седнах на масата се появи и брат ми – Нейтън.
-Искаш ли да те закарам до учлище Тиф?- попита той необичайно любезно.
-Амм.. добре- казах аз учудено. С енго изядохме по една палачинка и тръгнахме. По пътя той беше много мълчелив. Аз неиздържах и попитах:
- Е какво искаш?
- А?- направи се, че незнае той.
-Никога не си бил толкова добър с мен, вижда се, че искаш нещо! – казах аз.
-Амии да.. аз и Алекс.. ние ходим – промълви тихо Нейтън.
- Моля? Ти и тя? КАКВО?!- неможех да повярвам на ушите си.
- Тиф.. – опита се да каже той, но аз го спрях.
- Ще говорим после, чао.
- Ами добре, чао.- примири се Нейтън.
Аз слязох от колата и се насочих към входа на училището. А там беше г-жа Лоукис- страшилището за всички ученици. Бях забравила, че е там и побягнах напред, тя ме хвана за ръката и ми се скара и освен това ми даде наказание- трябваше да остана след часовете. Мразя я , защо е толкова гадна ?!.. Както и да е . Докато се качвах по стълбите срещнах Алекс и Джош, които както бяха от моя клас, така и бяха най-добрите ми приятели. Поздравих Джош и се направих, че не виждам Алекс. Тя усети, че има нещо и попита:
-Тиф, какво ти има?
-На мен какво ми има?! Защо не си ми казала за Нейтън и теб?- ядосано и отвърнах.
-Амии.. – незнаеше какво да каже Алекс.
-Джош ти знаеше ли ?- попитах аз с доста ядосан вид.
-Аз.. да.- каза той, а аз се ядосах още повече. Неисках да се карам с тях на сред стълбите и тръгнах нагоре. Стигнахме 4-тия етаж. Там беше стаята ни. Влязох в нея, метнах си чантата на чина и излязох пред вратата на стая, както винаги. След секунди се появиха Алекс и Джош. Те също си оставиха нещата и дойдоха при мен. Алекс каза:
-Виш Тиф, трябваше да ти кажа за мен и брат ми, но незнаех как ще реагираш.
-Аз не се дразня, че ходиш с Нейтън, ядосах се, че не си ми споделила .. – казах аз с по-спокоен тон.
-Извинявай, отново. – каза Алекс и ме прегърна.
-Как така се случи това с Нейтън?- запитах любопитно аз.
-Ами не знам точно, просто се случи.. – неможа да ми обесни.
-Мисля, че знам как- казах аз смеейки се.
-Аз също. – побутна ме Джош.
-Как?- изчерви се Алекс.
-Скайп- извикахме и двамата. Алекс се изчерви още повече и ни разказ всичко подробно.
През часовете не спряхме да си пишем бележки, но госпожата по Английски ни видя и ни се скара. За наказание ни изпитаха. Аз бях учила и изкарах 6-ца, на Алекс и провървя късметът и изкара 5-ца. След часа двете бяхме много щастливи, но не и Джош. Отидох при него и го попитах:
-Какво има?
- Другата седмица заминвам.. – каза той с лека тъга.
-Къде?- побързах да попитам аз.
-Колко време няма да те има?- неостана по-назад и Алекс.
- Отиваме в Лондон за 1 месец.. – едва каза Джош.
- Ще си пишем в скайп нали?- казах усмихвайки се.
-Разбира се.- едва каза той, защото другите момчета от класа го друпнаха при тях.
- Е май ще сме само двете следващия месец- каза Алекс и ме гушна.
- Надявам се да е забавно, въпреки, че Джош няма да го има.. Много ще ми липсват шегите му, с които винаги ни разсмива.- леко тъжна изрекох.
- Спокойно, ще видиш колко бързо ще мине този месец- успокояваше ме тя.
Тъкмо докато го казваше удари званеца. Имахме математика, влязох в стаята, за да си взема нещата и се запътих към кабинета.Това беше последния ни час, след него аз трябваше да остана защото бях наказана. Слязох на долния етаж, влязох в стаята, в която имаше още 3-ма. Поздравих ги седнах на един чин. Тъкмо извадих една книга, когато до мен седна някакво момче. Аз се учудих и попитах:
-Извинявай, познаваме ли се?
-Мисля, че не. Казвам се Дейвид. – каза момчето, чиито очи блестях по- силно от слънцето.
-Приятно ми е, Тифани. – усмихнах се аз. Мисля, че денят се развиваше доста добре.

Брой мнения : 16 Join date : 30.06.2010

След като се запознахме, Дейвид ме попита:
-Може ли скайпа ти ?
-Амм.. добре, само да извадя лист и химикал. – казах развалнувано. Дадох му скайпа си, а той ми благодари и седна отзад. Нямах търпение да се прибера и да седна на компютъра. Незнаех какво ще се случи, но се надявах да е хубаво. Времето, което трябваше да прекарам „ за наказание”, както казва г-жа Лоукис мина толкова бързо. На излизане от стаята се сблъсках с Дейвид, погледите ни се пресякоха, а аз само се изчервих. „ Как можа да се засрамиш така”??- повтарях си аз по пътя за вкъщи. Когато стигнах нашата къща, чух викове. Бях много уплашена. „ Какво ли става?”- питах се. Влязох вътре и видях как мама и татко се карат, много се разтроих и се качих, тичайки в стаята си. Незнаех какво да правя, как да постъпя. Беше ме страх да сляза долу, защото все още чувах техните викове. Но изведнъж те спряха. Събрах кураж и слязох долу. Там беше и Нейтън- брат ми.
-Какво става? – попитах уплашено.
-Мила, ние с баща ти ще се развеждаме.- каза мама. Аз незнаех как да реагирам, просто си взех суичъра и излязох навън. Чух как брат ми каза, че ще дойде с мен, но родителите ми не му позволиха. Бях много объркана, не спрях да плача. Отидох в парка, разхождах се. Стана късно и реших да се прибера. Бях на 40 м от къщата ми, когато видях лъч светлина- Дейвид. Много се зарадвах щом го видях. Той се приближи до мен и ме попита:
-Какво има, защо си тъжна?
-Нашите ще се развеждат.. – едва го изрекох и отново се разплаках. Дейвид ме прегърна и се опита да ме успокои. Някакси успя да го направи. Почувствах се много по добре. Той ми действа като лекарство против лошите мигове.
-Знаеш ли какво.. – подхванах той.
-Какво?
-Мисля, че те харесвам. Ти си толкова мила и добра към всички.
-Но ние се запознахме едва днес. – казах с голямо учудване аз.
- Забелязах те в училище, а и Джош много ми е говорил за теб. – усмисхна се той.
-Джош?! Вие се познавате?- още повече се учудих.
-Ами.. да, той ми е братовчед.- засмя се Дейвид.
-Е това не го знаех .
След като казах това, той реши да ме изпраи до у дома. Искаше да е сигурен, че ще се прибера. Преди да вляза, той каза:
-Довиждане, принцесо. Аз отново се изчервих, но слава богу беше тъмно и не се видя. Отворих вратата и влязох. Мама беше приготвила вечерята, всички ме чакаха. Аз отидох и си измих ръцете. Седнах на масата, през цялото времето докато се хранехме никой не обели и дума, но аз не издържах и казах:
- Какво ще стане с нас, след като вие с татко се разведете?
- Ще останете с майка си, но ще идвате при мен когато поискате и за колкото време пожелаете.- каза татко и ми се усмихна.
- Знаем, че е трудно за теб Тифани, но ще трябва да свикнеш, просто ние с баща ти не се разбираме. Правим всичко за ваше добро. – каза мама. Не казах нищо, замълчах си. Така беше по-добре. След вечеря, аз се качих в моята стая и реших да пусна компютъра за малко. Тъкмо влязох в скайп и Дейвид веднага ми писа. Щях да остана малко в скайп, но след като почнах да си пиша с него ми стана толкова хубаво и забавно. Смях се наистина много. Не разбирам как успява да се разсмее. Радвах се, че съм се запознала с него. Май не само той ме харесваше.. Времето минаваше много бързо. Погледнах часовника- 12.00ч. Веднага изключих компютъра и отидох да се къпя. След петнайсет минути бях готова, облякох си пижамата и легнах. Бях сигурна в едно- чувствата ми към Дейвид ставаха все по силни. Намах търпение да дойде сутринта, за да мога да го видя отново. На другия ден в училище ми вървеше супер много. Изкарах 6 по Химия и имам 5 на контролното по Физика. Бях много щастлива и по още една причина, щяхме да отидем на екскурзия с класа на Дейвид- това беше най-готиното от всичко. Вече обичах класната ни, тя е велика. След като ни съобщиха тази новина, дойде ред на междучасието. През него аз разказах всичко на Алекс. Тя се зарадва много за мен, но се зачудихме дали да кажем на Джош, все пак Дейвид и той бяха братовчеди. Не му казахме, защото бяхме сигурни, че вече знае, пък и той сам се издаде. Дойде при нас и каза:
- Тиф, как е Дейвид?
Тогава всичко ни стана ясно. Пък и не се съмнявахме, че Дейвид му е казал. Е както и да е. Званецът би и ние с Алекс трябваше да влезем в стаята, защото часа започваше. Имахме немски, беше толкова скучно.. Мислех, че ще заспя. След него имахме голямо междучасие. С Алекс и Джош минахме да си купим закуски и излязохме на двора. Там видяхме Дейвид и неговите приятели. Той дойде при мен и ме попита дали искам да излезем. Денят ставаше все по- хубав. Веднага се съгласих. Разбрахме се да дойде да ме вземе от вкъщи към 7, тази вечер. Леле.. какво щях да облека. Ами грима.. ?! Нищо не ми идваше на ум. Но изчаках да се прибера у дома, за да реша. Избора беше труден, защото незнаех къде ще ме заведе. Но накрая си избрах да облека бялата рокля с черния колан и гердан. Много се чудих какво да обуя.. След сигурно 30 мин чудене си избрах високите черни сандали. Оправих си косата в последния момент. Тъкмо си слагах лак и на вратата се звънна. Отворих –там стоеше той, беше толкова сладък..
-Готова ли си ?- попита той.
- Да, само да зи взема якето. – усмихнах се аз.
-Имаш много хубава усмивка. – направи ми комплимент.
- Амм.. мерси- отново се изчервих аз.
Взех си якето и излязохме от вкъщи. Вечерта беше изцяло наша...

Брой мнения : 16 Join date : 30.06.2010

Дейвид ме заведе в някакъв Италянски ресторант. Името му беше Linco.. нещо си.. неможах да го запомняя. Но това нямаше значение, защото вечерта беше незабравимаа. Когато се настанихме в ресторанта и си поръчахме спагети естествено [[ храната, която обичам страшно много ]] Дейвидд каза:
-Виш, Тифф.. знам, че се познаваме от малко време..
-И какво от това?- прекъснах го аз.
-Изслушай ме, моля те.- каза той, убуден от прекъсването.
-Добре де..- примирих се.
-Но мисля, че те харесвам, пък и знам доста за теб от Джош.. Исках да те питам дали и ти .. може бии.. амм ме харесваш?- каза той. "Охх.. какво да кажа .. Да да знам какво да кажа"- мислех си аз.
-Амм.. да мисля, че и аз те харесвам ..
След тези мои думи никой от нас не проговори, докато не ни донесоха спагетите..

* * *

След като се наядохме, Дейвид попита:
-Искаш ли да се разходим?
-Добре!- съгласих се веднагаа ..
Отидохме в парка и седнахме на една пейка. Дейвид беше умислен..
-Какво ти е ?- попитах аз.
- Искам да те питам още нещоо.. - смрънка той..
-Добре слушам тее ..- май се досещах какво е то.
- Искаш ли..- недовърши .. Сърцето ми потрепна, прехапах устни и попитах:
-Какво дали искам?
-Искаш ли да бъдеш мое гадже.. ??- попита той с някаква надежда..
- Аз.. аз.. - започнах, но нещо не успях да продължа ..
- Знам,че ти зададох въпроса по много тъп начин, но поне опитах.. ако неискАш кажи.. - промълви Дейвид..
- Искам .. - казах аз и го целунах.Той отвърна на целувката, а след това останхме сгушени един в друг и гледахме звездите. Погледнах си часовника- 10.30.. "Оо не . . " - помислих си аз..
- Какво има Тифф?- попита той.
- Амии трябва да съм вкъщи до 11.00 . .
- Хайде да тръгваме тогава.. ще те изпратяя - усмихна се Дейвид..
Слава богу стигнахме навреме, не закъснях и на майка ми не и се наложи да вика.. За довиждане Дейвид ме целуна и ми каза:
- Сладки сънища мое ангелчее...
-Лекаа нощщ - казах аз и му се усмихнах.
След това си отключих и влязох у дома. Събух си обувките и се насочих към кухнята. Там беше Нейтън.
- Е как беше срещата?- попита той любопитно.
- Ти от къде знаеш? АЛЕКС .. да сетих се сама не е нужно да казваш..
- Е не ми отговори
- Беше хубавоо - казах аз и се усмихнах гадно
- И сега какво ходите ли с този Дейвид ли какъв беше - ухили се любопитно Нейтън
- Да ходим.. доволен ли си ?!- казах аз, изплезих му се и се качих по стълбите към моята стая. Бях си наляла портокалов сок, но докато се качвах по стълбите излях малко .. Как ще вика майка. . . ее не ми пукаше тъй като бях много щястливаа .. Оставих сока на бюрото и си махнах грима.. После си взех душ и облякох пижама ми [[ къси гащи и тениска ]]. Беше 12 без 15 .. не ми се спеше и пуснах компютъра, но този път не си включих скайпа, а си намерих някакъв романтичен филм .. Преди да го пусна слязох до кухнята да си налея още сок и да си взема чипс.. ии взех една кърпа да обърша стълбите от сока, че не ми се слушаше конско на тема " колко съм непохватна" [[ ... ]] .. Изчистих стълбите, взех си всичко необходимо и се качих в моята стая. Пуснах филма . . * * * Когато той свърши още не ми се спеше.. Но изведнъж телефона ми звънна .. " Кой може да е в 1.30 през ноща"- зачудих се. Погледнах го - беше Дейна .. сестрата на Джош .. Вдигнах:
- Какво има Ди?
- Тиф.. - каза Дейна и заплака. Тя споделяше всичко с мен. Аз винаги и помагах и също споделях с нея. Тя беше на 19 и явно нямаше достатъчно добри приятели затова ако имаше проблем винаги се обръщаше към мен за съвет.
- Какво има??- загръжено попитах.
- Дийн ме зарязя.. - каза тя и заплака още повече..
- МОЛЯ?! Ще го убия.. как е могъл да направи това.. - зачудих се аз.. Дейна не каза нищо, само продължи да плаче.
- Спри да плачеш.. Той е само едно момче, какво толкова. Ако бях на твое място щяй да го накарам да съжелява .. Прави се, че не ти пука.. Започни да се срещаш с други момчета. Смей се , забавлявай се, ходи по купоно.. дразни го .. и изобщп да не ти пука за него.. той е идиот щом те е зарязал.Явно неможе да те оцени, защото ти си страхотна, нямаш равна. Пък и той не е единственото момче на този свят има още много и то доста по свестни ще си намериш друг, който ще те цени истински. - казах аз. Понякога се чудя от къде ги мисля тези неща [[ ;dd ]]
- Мерси Тиф.. ти ми отвори очите за много неща.. Длъжница съм ти.. И съжелявам, че ти се обадих толкова късно, надявам се, че не съм те събудила, но имах нужда да поговоря с някой..
- Не не спокойно тъкмо гледах филм, който свършии..- засмях се аз.
- Ее похвали ми се с нещо.. така и така съм се обадилаа - ободри се Дейна..
- Амм.. тъкмо тръгнах с единнн .. - започнах аз и както обикновено спрях по средата и недовърших..
- Кой е той познавам ли го ?- попита тя, а любопитството и се изостри.
- Казва се Дейвид..
- Дейвид ли ?! Да не е .. - тръгна да казва тя, но аз я прекъснах както правя почти винаги .. [[ ;xx ]]
- Братовчед тии да - засмях се.
- Ооо това е страхотноо.. Джон незнае нали ?- попита тя.
- Нее..Утре мисля да му се обадя и ще му кажа.. - казах аз и се затъжих за него.
- Ем.. добрее.. - каза Дейнаа
- Дии аз ще затварям утре може да се видим .. доспа ми се ..Целувкии чалл - казах ..
- И на теб мила и още един път благодаря за съвета.. - каза тя и затвори.
Аз оставих мобилния си на нощното шкафче и легнах .. Заспала съм на минутата ..

» Коментарии [[ Sunshinee ]] ``